Измамно кратък роман, който четеш както дишаш след плач - бавно и полека. Нужно ти е време да научиш интересните имена на героите, да свикнеш с тъгата, която е обзела цялото село и човешкото битуване, да позволиш на жителите на Маран да те заразят с вярата си. Времето, което отделяш за първоначално отделни и несвързани една с друга история е същото, за което си се влюбил във всичко. В "Три ябълки паднаха от небето" е трудно да се определи историческият момент, а ходът на времето е преобърнат. Романът започва с желание за смърт и завършва с копнеж и надежда за живот.
"Навсякъде има смърт.. и живот"
"Всеки си има свой смисъл на живота и своя война"
Книгата, от изд. Лабиринт, с превод от руски - Емилия Л. Масларова, е за живота и смъртта и всичко между тях. Представено е как две човешки съдби, събрани на сляпо са вплетени в един живот и прерастват в любов. Как сърцати и всеотдайни хора, последните останали да живеят в арменското селце, си помагат в нужда, подкрепят се и се защитават като едно голямо семейство.
"Има неща, които няма как да обясниш с обичайните думи и е невъзможно да проумееш с човешкия разум."
Война. Глад. Земетресение. Тежки зими и лета. Маран е преживял всичко, но да изгуби децата си, които носят надеждата е най-тежкото от всички изпитания...
Дайте шанс на тази творба, обещавам, че ще ви развълнува. Някъде ще припознаете певецът на българското село, а другаде самите себе си и навярно ваши близки. Това е другата способност на авторката, освен да пише красиво и увлекателно, разбира се!
Комплименти на издателство "Лабиринт" за прекрасната корица и добрия превод!
Няма коментари:
Публикуване на коментар