Фредрик Бакман. Пет книги. Пет красиви, трогателни и безкрайно реални истории. Пет страхотни книги, които ни докосват и разчувстват!
*Не мога да не се отдам на сантименталност и да не благодаря на изд. Сиела за възможността да се докосна до тези книжни съкровища! *
В днешния пост ще Ви представя тези книги като започна от най-малко любимата и стигна до най-любимата!
"Брит-Мари беше тук"
"Брит-Мари беше тук" е история за суперсилите на обикновените хора и правото да бъдеш себе си. Брит-Мари се разделя с Кент, своя съпруг. За него разбира, че и изневерява, а за себе си - че може да живее и без него. Мястото, на което попада и вдъхва увереността и я издига, кара нас, читателите да си променим мнението за нея от "Баба праща поздрави и се извинява". Там тя е вечно мъмреща и недоволна, дразнещата съседка от блока. Тук Брит-Мари намира мястото си и се променя за добро и върши куп неща за пръв път, макар и да е 63годишна.
"Има футболно игрище. Има футболен клуб.
И каквото и да става.
Където и да е тя.
Всички ще знаят, че Брит-Мари беше тук."
"Човек на име Уве"
"Човек на име Уве" е още една история, чиито главен герой ние едва понасяме, а всъщност, много обичаме. Подобно на "Брит-Мари беше тук" са изтъкнати всички отрицателни черти на Уве, неговите странности и несгоди в живота. Този ядосан на света старец остава за дълго в мислите ти и те кара да се замислиш. Уве планира самоубийство, което ще го отведе при любимата му и този път никой няма да му я отнеме. Но все някой го прекъсва. Прекъсват го съседите, с които ще се сприятелят, прекъсва го и котката, която Уве ще си приюти. Или котката ще си приюти Уве. Спортно е. И двамата са с тежки характери. Сюжетът на тази книга проследява забавни случки около животът на Уве, безброй караници и недоизказани истини.
„Той
бе от хората, които бяха наясно с всичко, което е черно и бяло. А тя
беше неговия цвят. Тя беше всичкият цвят, от който той имаше нужда.“
"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг"
Приказка за страха и любовта. Трогателното сбогуване на баща и син с техния баща и дядо. Приказка, която поставя проблема за времето, с което разполагаме. Как трябва да го оползотворяваме, а не да го губим и прахосваме.
Личен дневник на автора. Малък разказ с голямо сърце, който е написал да превъзмогне случващото се около него, а помогна и на много други!
"Баба праща поздрави и се извинява"
Всички имаме нужда от супергерои и понякога това сме ние. "Баба праща поздрави и се извинява" е разказ за силна връзка между момиче и нейната баба, която не се прекъсва, дори след смъртта на бабата. Двете си имат създаден свой собствен магичен свят. Място, на което са само двете и техните истории. Пристан за дете, тормозено в училище.
Чувствата, които малкото момиче изпитва след смъртта на един от най-близките си, са напълно разбираеми и нормални. Детето се чувства предадено и изгубено, но не знае, че неговата баба-супергерой е помислила за всичко. Тя изпраща внучка си на супер тайна мисия, която я отвежда до истината за една баба, която не прилича на друга.
"Да си специален, е най-добрият начин, по който да бъдеш различен.“
"Бьорнстад"
История за един хокеен град. И не само. И много повече от това, всъщност.
Безспорно най-добрата книга измежду петте! Тук са замесени теми като изнасилване, безработица, загуба на дете, спортен хъс и лоялност, но ... Каква е цената за изкачването по стълбичката на успеха? Какво носи един спорт? Какво могат да си дадат група деца?
Фредрик Бакман отговаря на всички наши въпроси именно в "Бьорнстад". По отношение на чувствата, с които те оставя тази книга точно като останалите - сигурен си, че доброто съществува! Сърцето ти се е стоплило и нямаш търпение за още!
Но запомнете: Тази книга се чете трудно, тя е тежка. Но. Си. Заслужава.Напълно.
Знаете, че ще има продължение на "Бьорнстад", нали?
Ако това, което правя Ви допада и харесва, моля последвайте ме:
-Яна
Няма коментари:
Публикуване на коментар