"Просто живей добре.
Просто живей."
Добро утро, четящи! Желая Ви успешна, ползотворна и усмихната седмица! Днешният пост, както сте видели от заглавието и заглавната снимка, предполага да направя ревю на две книги! "Аз преди теб" § "Аз след теб" на Джоджо Мойс. Предупреждавам Ви, тези два романа са чисто съкровище. Това са повече от любовни случки и трепетни очаквания за срещата с любимия.
Тази
история е една от най-чувствените, които съм чела. За правото на
собствен избор, силата на човешкия дух и смисъла на човешкия живот..
Заглавията и на двете книги регистрират отношение с нечие
присъствие/отсъствие. Главната героиня - Луиза Кларк постъпва на работа
при семейство Трейнър, където трябва да е личен асистент на Уил Трейнър. Той е 35-годишен мъж, прикован към инвалидна количка, напълно парализиран след инцидент от гръдния кош надолу. Животът му
напълно се е променил, както е на път да се промени този и на Луиза.
Сюжетът на първата книга ни запраща в родното място на Лу, едно малко градче, където нищо не се случва. Тя отдавна е спряла да мечтае и ние се питаме какво пък особено ще се случи?
Уил и Лу са пълна противоположност. Два полюса. Плюс и минус. Преди инцидента той е грабел от живота с шепи, обиколил е света, наслаждавал му се е на пълни обороти. Преди да започне работа като личен асистент Лу не е предполагала какво може да и донесе живота. Тя е щастлива в нейния спокоен, на моменти скучен свят. Той е прикован, а тя е доволна от своите окови и безперспективен свят. Тя е жизнерадостна, мила и добра, а той циничен, груб и неотзивчив. Тя иска да го върне към живота и да му бъде утеха и подкрепа, а той се стреми да я научи да живее.
Ако не сте чели първата книга, може да ви се стори шокиращо, но Уил Трейнър е направил един доста плашещ избор. Той избира да не е в тежест на близките си, да не се измъчва и решава, че му е непосилно да прекара остатъка от животата си в инвалидна количка, вечно обгрижван.
Променят се един друг, да. Но не достатъчно, че Уил Трейнър да пожелае да живее..
А ние му обещахме, че ще сме до нея, да проследим какво ще и поднесе Съдбата. Изненада, която не чука на вратите, а влиза през прозореца. Такава, след която не оставаш безучастен. Точно тогава, след всичките сбирки, които е посетила и си мисли, че е преживяла достатъчно и може да продължи смело напред.
Достатъчно сме опознали нашата главна героиня, знаем, че е силна. Сигурни сме, че ще се справи с болката и шока от новината, която и се сервира. Нали?
Комплименти на ИК"Хермес" за изпипания превод, без който нямаше да изпитаме същите емоции от прочита на романите на Джоджо Мойс и подкрепящите ги красиви корици.
Ще се радвам да ме последвате в социалните медии, ако това, което правя Ви харесва.
Сюжетът на първата книга ни запраща в родното място на Лу, едно малко градче, където нищо не се случва. Тя отдавна е спряла да мечтае и ние се питаме какво пък особено ще се случи?
Уил и Лу са пълна противоположност. Два полюса. Плюс и минус. Преди инцидента той е грабел от живота с шепи, обиколил е света, наслаждавал му се е на пълни обороти. Преди да започне работа като личен асистент Лу не е предполагала какво може да и донесе живота. Тя е щастлива в нейния спокоен, на моменти скучен свят. Той е прикован, а тя е доволна от своите окови и безперспективен свят. Тя е жизнерадостна, мила и добра, а той циничен, груб и неотзивчив. Тя иска да го върне към живота и да му бъде утеха и подкрепа, а той се стреми да я научи да живее.
Ако не сте чели първата книга, може да ви се стори шокиращо, но Уил Трейнър е направил един доста плашещ избор. Той избира да не е в тежест на близките си, да не се измъчва и решава, че му е непосилно да прекара остатъка от животата си в инвалидна количка, вечно обгрижван.
Променят се един друг, да. Но не достатъчно, че Уил Трейнър да пожелае да живее..
18 месеца по-късно се срещаме с Луиза и нейното семейство в "Аз след теб". Тя се опитва да построи света си наново, да се пребори с безсънието, гнева по загубата и съпътстващите ги мъка и тъга. Тя започва да води диалог с човек, от когото е непосилно да получи отговор. В "Аз преди теб" Луиза му обеща, че ще живее, че няма да си пропилява дните. Но в "Аз след теб" се чувства, сякаш го е предала и излъгала. Работата на летището не и носи удовлетворението, което предполага, а само и напомня, че всичко и всички се движат, а тя е на същото място, губейки си времето, мамейки Уил.
"За известно време ще се чувстваш неудобно в новия си свят. Живей смело. Приемай предизвикателствата. Не се примирявай. Просто живей добре. Просто живей."
А ние му обещахме, че ще сме до нея, да проследим какво ще и поднесе Съдбата. Изненада, която не чука на вратите, а влиза през прозореца. Такава, след която не оставаш безучастен. Точно тогава, след всичките сбирки, които е посетила и си мисли, че е преживяла достатъчно и може да продължи смело напред.
Достатъчно сме опознали нашата главна героиня, знаем, че е силна. Сигурни сме, че ще се справи с болката и шока от новината, която и се сервира. Нали?
Комплименти на ИК"Хермес" за изпипания превод, без който нямаше да изпитаме същите емоции от прочита на романите на Джоджо Мойс и подкрепящите ги красиви корици.
Ще се радвам да ме последвате в социалните медии, ако това, което правя Ви харесва.
Целувки!
- Яна
Няма коментари:
Публикуване на коментар