"До всички момчета, които съм обичала" е леко и приятно четиво. Тийн книга, която се чете за не повече от ден, но историята, която Джени Хан е създала, живее в теб много много по-дълго.
"Любовта е плашеща: тя се променя; тя може и да си отиде.
Това е част от риска."
"До всички момчета, които съм обичала" е от онези книги,
които прочиташ за ден. Изключително лека, едновременно забавна и драматична. Всеки от героите крие своя история, за която тръпнеш да узнаеш, а романтиката и хуморът съпътстват почти всяка страница на романа. Имаше клишета, които не бяха по мой вкус, но смея да твърдя, че историята е добре написана, а персонажите - оригинални и ярки.
Въведени сме в света на сестрите Сонг и техният баща. Главна героиня е Лара Джийн, а историята се задвижва, когато нейната по-голяма сестра - Марго заминава да следва в Шотландия и й поверява грижите по дома и съпътстващите ги задължения. Лара Джийн трябва да се научи да се грижи за по-малката си сестра - Кити, да шофира независимо и безстрашно и да прави безброй други неща.
Начинът на Лара Джийн да се отърси от любовта си по момче е като му напише прощално любовно писмо, в което да си излее чувствата, с идеята никога да не изпрати. Това намерение остава безобидно, до момента, в който незнайно как писмата намират новите си домове и биват разпратени до всички момчета.
" Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото си всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената книга за шапки.
Всъщност, строго погледнато, това не са любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. "
Стилът на книгата отговаря на жанра ѝ – гладък, разтоварващ, включващ както сантиментални сестрински моменти, които да те трогнат, така и такива, които да разсмеят. В едва 300 страници са събрани над 50 глави, което, за мен, лично, е огромен плюс, защото много по-бързо чета. Главите са кратки и описателни. Харесах динамичността в романа, защото с достатъчно бързи темпове се развиваше действието и бе невъзможно историята около сестрите Сонг да ти дотегне.
Благодаря ти, Ела, че ми зае това съкровище!
А на Вас - скъпи четящи, Благодаря Ви, че четете това, което пиша!
Оставям и профилите си в социалните мрежи, за да ме последвате! *ако искате* ❤
FB: YANABOOKREVIEWS
IG:INANABBQUEEN
GR:STILIYANAG.
-Яна
